Паметник на неизразимото - Поезия

Скъпи, читателю,

Не бързай да затваряш тази книга.

Пред себе си имаш път - прав и отворен.

Няма нужда от светци, водачи, полицейски кучета,

така или иначе пътят не води наникъде.

Не чакай да се появи накрая смисъл,

нито пък, че нещо може да научиш.

Междувременно обаче е възможно да срещнеш:

птици, поляни, дървета, слънце.

Ще ги видиш, ако гледаш с очите, но не и с ума си.

Тази маса например с подредени край нея столове

не прилича изобщо на масите, с които си свикнал.

Накрая - всичко това е напълно реално. Но, моля те, запитай се:

в крайна сметка нуждаем ли се от толкова много реалност.