Христо Караманджуков и Родипите

„Ние, родопчани, а и всички българи, били те учени или неуки, учители или чиновници, най-после трябва да се освободим в езика си от едно основно заблуждение да наричаме нашите събратия българите мохамедани с прозвището „помаци". Досегашната практика да казваме и пишем „помаци", а не българомохамедани, показва по един очевиден начин, че ние, като интелигенция и народ, още продължаваме да даваме данък на племенността, не можем да се почувстваме още нещо общо, цялостно в духовно единство по между си...

Каквито и да са иначе нашите отношения към българите мохамедани, името „помаци" трябва да се забрави. Пре¬ди всичко думата „помак" е хула, страшно подигравателна дума...

Болно става човеку на душата, като знае, че българомоха- меданите са наши кръвни братя, говорят нашия език, тачат нашите нрави и обичаи... С нашето упорство ние наливаме вода в чужди воденици.

Чужденци, които нямат понятие какво преставлява от себе си тая група българи, наричани от нас „помаци", ги считат за едно небългарско племе и си правят своите заключения и сметки. А нашето цепене се използва и от нашите заинте-ресовани неприятели..."

Из статията на Христо Караманджуков „Българомохамедани - не помаци" (сп. „Родопа", бр. 3, 1 март 1934 г.)