Жива чак до камъка

Пиерет Мишлу е родена на 6 декември 1915 г. във Векс, Швейцария. През 1937 г., след завършване на класическо образование, заминава за Англия, за да усъвършенства езика. В периода 1940-1941 г. учи немски език и френска литература в университета в Цюрих и теология в университета в Лозана. От 1950 г. се премества да живее в Париж, където се посвещава изцяло на поезията, но често се връща и в родното си място.

Сътрудничи като автор и литературен критик на множество френски и швейцарски литературни вестници и списания. През 70-те години става главен редактор на парижкото списание „Ле фараон“, а през 1980 създава в швейцарския седмичник „Констрюир“ рубрика „Живата поезия“, където всеки месец представя по един поет. Автор на около двадесет книги с поезия между които Сезони (1945), Дъждове от сянка и слънце (1947), Огънят на сенките (1950), Психоаналитичен речник на сънищата (1957), Това двойно лице (1959) Детството на Салмакида (1964), Цял един ден, цяла една нощ (1974), Сладко-Горчиво (1979), Между твоята смърт и живота(1984), ДуКамъкът (1984), Пламенна сянка (1995), Не повече от снега (1998), Шестнайсет диви цветя разказват душата си (2001) и Носталгия по невинността, автобиографичен разказ (2006). През 2011 г. излиза сборник Избрани стихотворения (1952-2004) под съставителството на Жан-Пиер Валотон.

Пиерет Мишлу е автор и на театрални пиеси, които не са публикувани, но са играни по сцените. От 1983 г. се отдава и на друга артистична страст - живописта, има участия в няколко изложби.

Творчеството й е удостоено с множество награди: два пъти носител на Наградата Шилер (1964,1980), Наградата на Френската академия (1969), Наградата Едгър Алън По (1972), Наградата Гийом Аполинер(1984) за стихосбирката Камъкът, Наградата на Асоциацията на писателите на Франция (1991,1996, 2000), Голямата награда Шарл Вилдрак (2000), Държавната награда на кантона Вале (2002). Умира през 2007 г. в Лозана.