Веселата жална песен на идиота

Мишел Лая е сред малцината съвременни швейцарски писатели, за които се говори и пише в Париж. Роден e през 1963 г. в Монте (близо до Фрибур). Работи като учител по френски език. Живее между Лозана и Париж и е смятан за един от най-видните романисти на своето поколение. Автор е на „Парче земя“ (1993), „Кафенето на професора“ (1995), „Тук почиват“ (1998), „Наследниците“ (2001), „Сълзите на мама“ (2002, бълг. изд. 2005), „Веселата жална песен на идиота“ (2004). Вдъхновители на Лая са писатели като Блез Сандрар, Песоа, Клод Симон.

„Веселата жална песен на идиота“ разказва историята на един необичаен интернат. Домът приютява умствено изостанали младежи, които изпитват затруденения да се приспособят към заобикалящия ги свят. „Живеем в Дома, защото госпожа Вивианна бе така добра да ни приеме, а щом госпожа Вивианна се е съгласила да ни приеме, то е защото у нас има нещо удивително и прекрасно, нещо, което навярно трябва да бъде потърсено и изровено изпод пластовете тревоги, терзания, лоши постъпки, отчаяние, упорство, блуждаене, погрешни решения, достатъчно отклонения от правия път, неспособни обаче да скрият доброто тесто, от което сме замесени и което просто трябва да бъде дооформено.“