Не чакай слънцето да залезе | Политически роман

Романа си „Не чакай слънцето да залезе“ Ева Кантуркова е нарекла „политически роман“, но не по-малко основателно би могла да го определи като философски или психологически. Авторката не се придържа строго към каноните на литературната теория, не се страхува да експериментира. Тя прокарва мисълта, че това, което не е написано, все едно никога не е било, богато използва афоризмите на Балтасар Грациан, философа-католик от ХVІІ век, които наскоро след появата си придобиват популярност в цяла Европа, а не са изгубили значимостта си и до днес. Заедно с умело вплетения разказ за съдбата на Карел Сабина, виден писател, поет и драматург от ХІХ век, либретист на опери, включително на “Продадена невяста“, навежда читателя към извода, че през вековете моралът на хората не се е променил много, амбициите, борбата за власт, приятелството и предателството, интригите, завистта, себичността и желанието за отмъщение определят не само човешкото поведение, но и хода на историята още от древни времена.

Маргарита Кюркчиева