Между еволюцията и социалното инженерство | Теория и практика на административните реформи

Александър Маринов е роден на 12 май 1957 г. в София. Завършва социология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1982 г. През 1987 г. придобива нзучнзтз степен "Доктор по социология" с дисертация посветена на ролевите конфликти на личността От 2005 г. е доцент в катедра „Публична администрация’ на Софийския университет „Св. Кл. Охридски". Автор е на монографиите „Обществени елити и лидерство в страните в преход" (2004 г.) и „Административният елит на XXI век" (2010 г.), както на множество студии и статии в български и чуждестранни специализирани издания. През последните години изследванията и публикациите му са съсредоточени в проблемната област на административното развитие и реформите в публичното управление.

Монографията „Между еволюцията и социалното инженерство (Теория и практика на администативните реформи)" представлява изследване на общи тенденции в днешните социални науки и в практиката на публичното уоравление: склонността да се пренебрегват обществено-историческите корени и обуславящи фактори на явленията, както и буквалното копиране на чуждестранни образци (ценности, политики, правила и норми, -изационни модели). Авторът предупреждава за опасните последици от преувеличаването на ползите и подценяването на трудностите и възможните негативни ефекти от това пренасяне.

В монографията е предложено цялостно концептуално осмисляне на теоретичния апарат на реформите в публичното управление. Защитава се тезата за промените в институционните структури като ендогенна еволюция (по терминологията на Торстейн Веблен). Специално теоретично внимание е отделено на ценностните аспекти и предпоставки за реформите, както и на мощното влияние върху интересите в обществото. Анализират се основните „големи" (ценностни) модели на административни реформи, като Новия публичен мениджмънт и Новото публично управление. Предложен е цялостен процесуален модел на административните реформи, отчитащ ключови параметри, като динамика на публичните финанси, човешките ресурси, организационните структури, системите за управление на изпълнението и откритостта. Заключението е посветено на възможностите, които предлага синтезът на теоретичните и емпиричните подходи в публичната администрация и социалната психология за по-задълбочено изясняване на човешките измерения на административните реформи.