Православното учение за светите икони

Настоящото изследване е предназначено за проявяващите интерес към веровите стълбове на православното християнство, които в традицията на Църквата и в специализираната богословска литература се наричат догмати. Това понятие е влязло в българския речник посредством гръцкото боуца, т.е. точно определено учение по някакъв въпрос, като е насочено изключително към религиозните истини. Използването му в други аспекти може да се определи като неправилно или най-малкото - като правещо някакъв паралел.

В представения труд се анализира православното учение за почитане на светите икони, догматизирано в Никея на Седмия вселенски събор (787). За жалост, тази изключително важна истина на православната вяра остава в значителна степен недоосъзната от съвременниците ни и се възприема по-скоро по силата на традицията, без да се вниква в дълбокото догматическо съдържание на иконопочитанието. Твърде често светите икони се разглеждат само като религиозна еманация на изкуството. Но в съборното съзнание на Църквата и в съкровените преживявания на всеки християнин поотделно те имат дълбоко догматичен и литургичен характер.