Столетницата • Разкази

"На шапчицата бе кацнала муха. Художникът се беше постарал тя да не изглежда отвратителна. Беше едра наистина, но цветът й бе дискретен. Синкавите й криле върху белотата на плата не пораждаха никакво особено чувство – насекомото просто си стоеше там. Таня си помисли, че старите майстори не са имали навика да носят в ателиетата си скелети на волове като Сутин, за да рисуват одрана плът, по която явно никога не е кацала никаква муха. И не им се е налагало да събличат жена подобно на Реноар, чиито закръглени голи тела Таня намираше за вулгарни. Старите майстори са можели да дерат само мъчениците, да разголват само богините и леките жени – за другите неща са се придържали педантично към онова, което се подава от дрехите, и текстурата на кожата по нищо не се е различавала от коприната на ризите. Но са имали свободата да рисуват муха върху шапчица със същата строгост, която са влагали при очертаването на ухото или на наръбените листенца на карамфила. Били са свободни да възвеличават модела си или да го осмиват: за тази цел им е стигала една муха." (от разказа "Мухата")