Православната църква и икуменизмът

Икуменизмът - това е движение, което съдържа в себе си многобройни проблеми. И всички тези проблеми произтичат от един и се сливат в един - общия стремеж към Истинската Христова Църква. А Истинската Христова Църква има и трябва да има отговори на всички въпроси и подвъпроси, които поставя икуменизмът. Защото ако Църквата Христова не решава вечните въпроси на човешкия дух, то Тя не е нужна. А човешкият дух постоянно изобилства от парливи вечни въпроси. И всеки човек сякаш постоянно гори в тези въпроси, съзнателно или несъзнателно, волно или неволно. Гори сърцето му, гори умът му, гори съвестта, гори душата, гори цялото му същество. И „няма мир в костите му“. Сред звездите нашата планета се явява център на всички вечни мъчителни проблеми: проблема за живота и смъртта, за доброто и злото, за добродетелта и греха, за света и човека, за безсмъртието и вечността, за рая и ада, за Бога и дявола. Човекът - това е най-сложното и най-загадъчното измежду всички земни същества. И нещо повече - той повече от всички е подложен на страдания. Затова и Бог слезе на земята, затова и стана съвършен човек, за да ни отговори като Богочовек на всичките ни мъчителни въпроси. Поради тази причина Той и остана целият на земята - в Църквата Си, на която Той е глава, а тя е Негово тяло. Тя е Истинската Църква Христова, Православната Църква, и в нея присъства целият Богочовек с всичките Си обещания и с всичките Си съвършенства.

Какво представлява икуменизмът по същество във всичките си прояви и стремежи ще видим най-добре, ако го разгледаме от позицията на Едната Истинска Христова Църква. Затова е нужно да изложим, макар и в общи черти, основата на учението на Православната Църква за Истинската Христова Църква - Апостолско-светоотеческата Църква, Църквата на Свещеното Предание.