Български възрожденски колоси на духа за просветата и възпитанието

„В своя фундаментален научен труд (повече от петстотин страници), посветен на 130 години от подвига на българските герои през Априлското въстание на 1876г. и на 150 години от създаването на самобитните огнища за просвета и култура у нас - читалищата, чл.-кор. Любен Димитров разкрива изключителния принос на Г.С.Раковски, В.Левски и Хр.Ботев за извисяване съзнанието на българина, за обогатяване с човешки добродетели. Той осветлява задълбочено и всестранно примера им на единство между думи и дела, на борба за свобода, човешки правдини и на родолюбива отдаденост за духовно израстване, чрез училището и читалището, на мало и голямо у нас. Саможертвата им в името на тези високи цели откликва в сърцата на българите и определя през вековете типични черти на тяхната духовност и душевност. Дава им сили в трудни моменти да откриват перспективи и неотстъпно да ратуват за постигането им, да делят от залъка си за образованието и да не изменят на своята социално формирана природа от достойни качества....”

из отзив за първото издание от проф.дин Л.Ст.Георгиев

Настоящото издание е второ и актуализирано

Чл.-кор. Любен Димитров е роден през 1936 г. в с. Павел, Великотърновско. Завършил е СУ “Св. Климент Охридски”, Философско-исторически факултет, специалност Педагогика, през 1959 г. Доктор е на педагогическите науки от 1979 г., а професор в Софийския университет от 1986 г., където е ръководил катедра “Теория на възпитанието” (ФП). Автор е на 25 монографии, книги, учебници и студии и на над 250 други публикации в областта на теорията, методологията и историята на възпитанието и образованието. Член е на Съюза на учените в България и на Съюза на независимите български писатели.

Бил е председател на Комисията по етика на СУБ, на Комисията по педагогически и психологически науки и член на Президиума на ВАК, както и съветник в Министерския съвет, отговарящ по проблемите на науката и висшето образование. Работил е и в други обществени и държавни институции по проблемите на културата, науката и образованието. Награждаван е с ордените “Кирил и Методий” и “Народна република България”. Удостоен е с „Почетния знак на Софийския университет със синя лента” и със Статуетката на Фондация „Човещина”.

В навечерието на XXI веки Третото хилядолетие е автор на “Обръщение за един пo-хуманен свят ", получило отклик у нас и в международен мащаб сред най-изтъкнати научни, обществени и културни дейци, в т. ч.от САЩ, Канада и Западна Европа. Активен деятел и дарител е на фондациите “Съвестин” (за закрила на децата от насилия), “Млад университетски изследовател" и “Човещина". На първите две е учредител, а на третата - многогодишен вицепрезидент и от 2010 година президент.

От 20 юли 2004 година е член-кореспондент на Българската академия на

науките.