Бившият капитан на „Манчестър Юнайтед“ е кумир на мнозина заради сърцатата си игра, войнствената и противоречива натура. В 18-годишната си състезателна кариера за „Коб Рамблърс“, „Нотингам Форест“ (при Брайън Клъф), Манчестър Юнайтед (при сър Алекс Фъргюсън) и „Селтик“, Рой Кийн доминираше във всяка халфова линия, която изведе до слава. Агресивен и с непримирим състезателен дух, неговите изяви му помогнаха да изпъкне като капитан на „Манчестър Юнайтед“ от 1997 до напускането му през 2005 година. Играл на най-високо международно ниво почти през цялата си състезателна кариера, той представяше Ейре в продължение на повече от 14 години, в повечето случаи с капитанската лента, до инцидента с националния селекционер Мик Маккарти, в резултат на който Рой Кийн напусна отбора преди старта на Мондиал 2002. След като прекрати състезателната си кариера, Рой Кийн бе мениджър на „Съндърланд“ и „Ипсуич“ и стана много уважаван телевизионен експерт.

Като част от елитния кръг на футболистите, Рой Кийн е преживял и изпитал това, което малцина могат да си представят. Статусът му на една от най-големите световни звезди е неоспорим, но какви са били препятствията пред него извън терена? Как е успял да се справи с живота като бивш футболист на „Манчестър Юнайтед“, лидер на Ейре и шампион, как е преоткрил себе си като мениджър, а след това като телевизионен експерт? Как се е справял с неизбежните психологическите битки?

В изумително сътрудничество с носителя на наградата „Букър” Роди Дойл, „Второ полувреме” слива в едно историите и размишленията през уникалния поглед на Рой Кийн. Резултатът е незабравима лична одисея, която безстрашно оспорва смисъла на успеха.

Рой Кийн е роден в Корк през 1971 година и има удивително успешна футболна кариера като капитан на Манчестър Юнайтед и Ирландия. В момента е помощник треньор в националния тим на Ейре.

Роди Дойл е роден през 1958 година в Дъблин и все още живее там. Автор е на десет прекрасни романа, включително „Ангажиментите”, „Костенурката”, „Фургонът” и неотдавна;„Кураж”, две сбирки с къси разкази; „Рори и Ита” – мемоари за родителите му; „Двете халби”, сборник с диалози. През 1993 година спечели наградата „Букър” за „Пади Кларк ха-ха-ха”, а романът му от 1991 г. „Фургонът” бе номиниран за същата награда.