Покръстването на българите в немски пиеси от XVIII—XIX в.

Приобщаването на България към християнската цивилизация, личността на княз Борис I и трагичните събития, които съпровождат и следват Българското покръстване, дават сюжети на художествени произведения и на множество програмно публикувани текстове за театрално представяне в Западна Европа през XVIII—XIX в. Чудото на "обръщането", умело водената дипломатическа дейност между Източната и Западната църква и конфликтът с първородния син, наследник на престола, превръщат българския владетел в герой на легенда, която се използва за религиозна пропаганда и се фолклоризира. Най-широко разпространение намира българската версия на известната драма "бащи и деца". Този път тя е с обратен знак: бащата е носител на новото и гледа към бъдещето, синът е верен на миналото и желае да запази от сътресения дълбокия корен на старата светогледна система. Различно акцентирани тълкувания на тази драма, свързани с имената и на други български владетели — на първо място и най-често с хан Тервел — се представят на училищни, църковни и народни сцени през периода след Реформацията, когато западният католицизъм търси пътища да укрепи силно разклатените си позиции. Тя добива характер на народна книга, която по броя на своите театрални варианти може да се мери с историята на Юстиниановия пълководец Велизарий и разножанровите превъплъщения на легендата за пфалцката графиня Геновева. У нас пръв обръща внимание върху този проблем проф. Йордан Иванов в научни съобщения от 20-те години на XX в. и статията "Покръщането на българите в западните литератури и в театъра", Васил Мавродиев го отбелязва и коментира в студията си "Чужди пиеси с български сюжети", а Рая Заимова го изследва подробно и компетентно в книгата си "Българската тема в западноевропейската книжнина XV—XVII век".