Пролуката /есета за покаянието/

За да се научиш да живееш, трябва да живееш. Не казвам, че трябва да извършиш всички грехове, за да се научиш да не ги повтаряш, мнозина притежават мъдрост, която не им позволява да сгрешат, но още повече са слаби­те, които се поддават. И тогава какво - съдим ли ги? Виновни са?

По-фино и по-нежно се налага да подходим. Човекът е толкова чуплив, така крехък, че всяко грубо движение ще го строши. Той сам трябва да изгради себе си, за да стане силен.

<©*

Никак не е лесно да си християнин. Дори пред­полагам, че за човешката воля няма по-трудно изпитание от това. А как да накараш някого да иска да му е трудно? Няма как. Сам трябва да си поиска да му е трудно. Това не е вид мазохизъм, това е осмисляне на първите човешки въпроси - кой съм, защо съм, накъде съм тръгнал, защо трябва да умра и да не остане нищо от мен...