Не казвай на майка си

Сборникът с разкази на Николай Фенерски „Не казвай на майка си” издава един непоклатим разказвач, който владее думите така, както грънчарят владее грънчарското си колело, както хвърлячът на ножове владее ножовете си, както тромпетистът владее тромпета си. Николай Фенерски може да опише пейзаж, случка, човек и душевно състояние с най-точните думи и нито една от думите да не кънти на кухо. Затова той може да си позволи да напише разказ за това как гледа ненаситно звездното нощно небе и този разказ да не прилича ни най-малко на сладникава лирична импресия, може да си позволи да напише разказ за един събирач на мъртви бебета, захвърлени на боклука , и този разказ да не прилича на глас от ада. Николай Фенерски може да си позволи това, защото освен владеенето на думите и богатия си житейски опит притежава и едно вече много трудно умение, най-трудното писателско умение – да вкарва емоцията си в текста. Именно ядреното гориво на емоцията превръща читателя от свидетел в съучастник на автора.

Деян Енев