Бъдещето на човешката природа

По повод удостояването ми с наградата "Д-р Маргит Егнер" за 2000 година на 9 септември миналата година изнесох доклад в университета в Цюрих, който стана основа на текста "Основателна въздържаност". В него изхождам от разликата между Кантовата теория на справедливостта и киркегоровата етика на умението да бъдеш себе си и защитавам въздържаността, която си налага постметафизическото мислене с оглед заемането на обвързващи позиции по въпросите на добрия или несполучливия живот. Но актуалният спор, разпален от генната техника, ни изправя противоположен въпрос,: Има ли право философията да си позволи същата въздържаност и по въпросите на генната етика?

Главният текст, без да изоставя предпоставките на постметафизическото мислене, се намесва в този спор. Той е резултат от разработване на лекцията ми на името на Кристиян Волф, която изнесох на 28 юни в университета в Марбург. До сега спорът за третирането на гениите изследвания и генната техника се върти безплодно около въпроса за моралния статус на доличностния човешки живот. Ето защо се съобразявам с перспективата на едно бъдещо настояще, от която би било възможно някога да хвърлим поглед назад към оспорваните днес практики като към първите стъпки на една либерална евгеника, регулирана от търсенето и предлагането. Изследването на ембриони и ПИД (Предимплантанционна диагностика) възбуждат духовете най-вече заради това, че онагледяват опасността, която е свързана с метафората "култивиране на хора". Не без основание ние се страхуваме, че ще възникне стабилна магистрална линия на действие между поколенията, за която на никого не може да бъде потърсена сметка, тъй като тя преминава едностранчиво във вертикална посока през мрежите на взаимодействие на съвременниците. В противоположност на това терапевтичните цели, към които би трябвало да се насочват техническите посегателства върху гените, прокарват тесни граници за всяка интервенция. Един терапевт трябва да действа с нагласата като към "второ лице", на чието съгласие би могло да се разчита.

Съчиненият при смяната на годината Послеслов към главния текст дава отговор на първите възражения, но служи не толкова за ревизия, колкото за проясняване на първоначалните

ми намерения.

Текстът "Да вярваш и да знаеш" бе в основата на речта, която произнесох на 14 октомври по повод връчването на Наградата за мир на немските книготърговци. Тя се занимава с един въпрос, който след 11 септември отново придоби актуалност: Какво изисква поддържането на "секуларизацията" в пост-секуларните общества от гражданите на една демократична конституционна държава, и то в равна степен както от вярващите, така и от невярващите?

Щарнберг, 31 декември 2001

Юрген Хабермас