Едно ново структурно изменение на публичността

Само преди година – през 2022 – Хабермас, големият съвременен мислител на социалното, 60 години след публикуването на своя легендарен опус Структурни изменения на публичността (1962), ни предложи своеобразна втора част на тази брилянтна класика. Нея държите в ръце.

Тя е преосмисляне в духа на днeшния ден на Хабермасовото понятие, което днес приемаме за саморазбиращо се, но навремето отключи истинска революция в мисленето: „публичност“. Преосмисляне, свързано с дигиталната епоха и дигиталните медии, социалните мрежи и техните претенции да бъдат „ултрадемократични“, докато всъщност пренебрегват фундаментални ориентири като самата ис¬тина, като интелектуалната йерархия на знаещи и невежи. Претенции, заплашващи нашите демокрации. Което ще рече – живота ни.

Какъв е резултатът засега, пита Хабермас?

Не виждаме да стават реалност неотдавнашните ни мечти – и най-вече мечтата за „пряка делиберативна демокрация“ чрез интернет като неин инструмент. Вместо това сме свидетели на общество, все по-разпарчетосвано на множество „публики“, които губят обединяващите ги общи ориентири и самата истина като ориентир.

Какво да правим в тази ситуация?

Ето това е основният въпрос, на който тази книга предлага отговор включително чрез понятието „делиберативна политика“. С нея големият философ се обръща към парещо ядро от проблеми, което сплавя „публичност“/„медийна структура“/„гражданско общество“/„политическа система“.

***

Съдържание:

За термина „делиберация“ (бележка на преводача)

Предговор

Разсъждения и хипотези за нови структурни изменения на политическата публичност

Делиберативна демокрация (интервю)

Какво означава „делиберативна демокрация“? Възражения и недоразумения

Анекс:

Притежава ли демокрацията все още някакво епистемно измерение? Емпирично изследване и нормативна теория