Български диалектен атлас - обобщаващ том, част 4 (Морфология)

Четвъртата част - Морфология, е продължение на излезлия от печат Български диалектен атлас - обобщаващ том, част 1 - 3 (Фонетика • Акцентология • Лексика) (София, Книгоиздателска къша „Труд“, 2001), който бе посрещнат с огромен интерес от научната и културната общественост у нас и в чужбина и кой­то се използва широко в публикациите на редица български и чуждестранни учени (над 500 цитирания у нас и в чужбина). В четвъртата част на Обобщаващия том на БДА са представени в синтезиран вид морфологичните особености на българския език на диалектно равнище, като е обобщена информацията за говорите от цялата езикова територия във и извън държавните граници. Картите са изработени въз основа на материал от над 2300 селища. Приоритет в атласа е да се представи не само съвременното състояние на българските диалекти на базата на богат и автентичен материал от живата народна реч, но и с диахронното решение на картите да се покаже връзката на езиковите явления със старобългарския и с различните етапи от развитието на езика. Цветовото решение на картите улеснява тяхното възприемане и използване. Към всички карти има и коментари, а томът съдържа и справочен раздел.

Трудът има голямо значение за изследването на системата на българския език на диалектно рав­нище, за изясняването на редица въпроси, свързани с класификацията и типологията на диалектите. Лингвогеографското проучване на българските диалекти допринася за популяризирането на богатството на нашия език като част от културното разнообразие в Европа и света, за съхраняването на културно- историческото наследство на България. В него са открояват специфичните особености на българския език като основа на националната идентичност и като част от духовната култура на българската нация. Изследването на говорите от цялата езикова територия е тясно свързано и с проблемите за единството на българския език в съвременен и в исторически аспект.

Атласът има значение и за други области от лингвистиката, както и за славистиката, балканистика- та, европеистиката и други хуманитарни науки като история, археология, етнология, фолклористика. Той има и научноприложна стойност - подпомага обучението на ученици и студенти, работата на журнали­сти, дипломати и особено на преподавателите по български език в средните и висшите учебни заведения, като допринася за задълбочаване на знанията за родния ни език, за повишаване на езиковата култура.