Завист към славея

За изминалите 25 години се вижда и с просто око, че първите вече не само че не са първи, но даже не са и втори... Левчев, Башев, Е. Евтимов, преди това Вл. Голев, Павел Матев, Г. Джагаров... Нима с нещо им отстъпват Петър Алипиев, Първан Стефанов, Андрей Германов, Димитър Стефанов, Николай Кънчев, Петър Караангов, Иван Николов, Никола Инджов, Стефан Цанев, ако приложим художествената мяра?

Но сега е дума за Марко Ганчев.

Марко Ганчев - един недоразбран поет, за да не кажа недооценен. А може би - много добре разбран и затова неоценен подобаващо. Или пък има нещо друго?!

Сега се питам с пълна откровеност

защо не съм поискал да блестя,

а към това изпитвах странна леност

дори в годините на младостта.

Ленив, не вдигах нокти настървени,

когато измежду малцина чух

да пляска със крилете си над мене

на случая щастлив светия дух.

Сега ви казвам с пълна откровеност,

че не от ум и от морал висок

останах редник аз, ами от леност.

А нея може би я праща Бог...

„Леност", 1968 г.