Пътят на Шопенхауер от основаване на познанието към метафизиране на волята

„Философията на Шопенхауер е особена, мъчна за разбиране, трудна за интерпретиране. Шопенхауер се противопоставя на Фихте, Шелинг и Хегел, реформира до неузнаваемост Кант, не приема идеите на никого от философите. И всичко това с неистовото желание да преодолее идващата от Аристотел и затвърдена от Кант „блестяща сухота“ на философията, вкл. нейните оптимистични илюзии. За първи път в европейската философия той разглежда песимизма като онтология на духовността, която акостира в Нищото. Шопенхауер приближава духа на Европа към практиките на Изтока. С вещина Атанаска Чолакова анализира основните идеи на Шопенхауер. Тя обосновава тезата за антипесимистичния нихилизъм на Шопенхауеровата философия и изгражда цялостна интерпретация на неговата метафизика.”

Проф. дфн Валентин Канавров

„Волята „сама по себе си“ оставя съществуването да бъде „само по себе си“. Това метафизично изоставяне се определя от понятието „нищо“. Нищото е пределът на негативното съзнание, което насочва към неизвестното „отвъд“, което за съзнанието остава бездна, ако не възникне битийният език.

Теоретичното достойнство на изследването, е че, Чолакова определя песимизмът като неметафизично понятие, което не може да бъде концептуализирано от трансценденталния херменевтичен език. Нищото е концептуализирано от Шопенхауер като релативна форма на негативното съзнание, която съдържа актуалното „отвъд“ като пребиваване не на ръба на бездната, а в бездната.”

Доц. д-р Георги Донев