От дума на дума... Занимателна лексикология

БОРИС ПАРАШКЕВОВ, роден през 1938 г. В Русе, завършил специалността Немска филология в СУ, където до пенсионирането си е бил професор по история и историческа граматика на немския език. Бил е гостуващ професор в университета Делауер (САЩ) и лектор по български език в Хелзинкския университет (1974-1978), Стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“ (1981-1982) и носител на Хумболтова награда за приноси в популяризиране на германистиката в Югоизточна Европа (1994). Разнообразните му научни занимания, намерили израз в около 200 публикации и в многобройни участия в научни форуми у нас и чужбина, са съсредоточени в областта на диахронната и синхронната германистика и българистика, в частност етимологията, словообразуването, езиковите контакти, съпоставителното езикознание, проблемите на теорията и практиката на превода. Награден с почетния знак на СУ „Св. Климент Охридски“ със синя лента (2013).

Един от дяловете на езикознанието е науката за думите, назована лексикология, букв. словознание. Предмет на нейното внимание е как възниква и се развива словният състав, какви формални и семантични промени изпитват домашните и заетите думи, каква взаимовръзка съществува между отделните словни единици, Лексикологични проблеми се разискват и изясняват в общи ръководства и в конкретни научни разработки, а техните резултати намират обобщение и практическо приложение в съставянето на речници, тоест в лексикографията. Настоящият лексикон има претенция да бъде нагледно практическо допълнение към теоретичните постановки на лексикологията и донякъде коректив на данните в лексикографските помагала, където най-вече етимологичната справка рядко е изчерпателна и невинаги достоверна. В него под формата на 357 речникови статии и с апарата на лексикологичните категории пред читателя се коментират конкретни въпроси, свързани с произхода и историята на част от думите в българския език. Обяснителните бележки черпят информация от постиженията главно на три други лингвистични области: етимологията. семантиката и словообразуването. Новото в концепцията за този лексикон е да онагледи деривационната взаимовръзка между коментираните в него думи. Словните гнезда дават възможност да се разкрие генетичната общност на привидно несъпоставими думи или на явно родствени, но семантично несъвместими словесни структури, напр. багета - бацили, батальон - абажур - дебат, биберон - бира, гладиатор - гладиола, автентичен - ефенди, губерния - кибернетика, изолирам - инсулин, консервирам - консерватория, олигарх - олигофрен, оскъден - скудоумен, суфле - суфльор, скандирам - асансьор - десант.