Светата кръв

„Светата кръв“ е текст, който неудържимо увлича - в пътищата на героите си през превратните български десетилетия между 20-те и 50-те години на XX в., но и в едно много важно другаде. С познание, усет и чувственост минава през времето, за да стигне... там, където стереотипите отстъпват пред страстите. Колкото исторически, толкова и универсален, романът дълбае в самата същност на човешкото, в есенцията, в архетипа. От събитията извират терзанията, мислите, думите на хората, музиката, която слушат, книгите, които четат, филмите, които гледат... И те на свой ред пораждат събитията. И е трудно да определим с класически романов образец ли имаме среща, или с добре прикрит постмодерен поглед към него.

Тук има стара градска аристокрация, предприемчива дребна буржоазия, „декадентска“ интелигенция, младежи, тръгнали от нищото, престъпни изпълнители на комунистическата власт, горяни, лагери. Ключовото място на сюжета е затънтеният град Я. - банален, изключителен, притегателен едновременно. В него се събират крайности, кипят идеи, учители и ученици минават през сплит от любов и омраза, рицарско приятелство и гибел. Но отново и отново, като неизтребимо спасение, покълва онзи живец на страстта, от който е тръгнало всичко.

Елка Димитрова

***

Антон Баев е автор на поетическите антологии „Целият свят и други апокрифи“ (2002), „Даровете на света. Нови апокрифи“ (2004) и „Дневник на Корабокрушенеца“ (2012); на романите „Американци" (1997), „Белези от българин“ (2006) и „Рай друг не чакай. Записки на Корабокрушенеца“ (2014); на книгите с разкази ,"Кени и планети“ (2005) и „Victor Bulgari“ (2010). Написал е също книгата с фрагменти „Ноев ковчег“ (1999), монографията „Иван Пейчев (Романтична формация. Романтически мотиви)“ (2010), студията „Суицидният синдром и героите на Павел Вешнов“ (2015), трагико­медията „Спас Господов във водовъртежите на Потопа“ (2014) и др.