Настоящата монография проследява живота и дейността на д-р Васил Христов Радославов - несменяем водач на Либералната (радославистка) партия от 1886 до 1918 г.. двукратен министър-председател и член на още три кабинета, виден юрист, член на БАН, редактор на вестници, публицист и литератор. Той е един от най-известните и противоречиви по отношение на обществената оценка български общественици в периода от Съединението до края на Първта световна война. С малки изключения, общото мнение в историческата литература в недалечното минало е, че този държавник е русофоб и корумпиран политикан, обграден от морално нечистоплътни личности, основната цел на които е да се доберат до дьржавното кормило с цел да се обогатят за сметка на обществото. При това положение буди недоумение факта как една толкова отрицателна личност, намираща се в по-голямата част от живота си в опозиция, е в състояние да увеличи числеността на привържениците си до няколко десетки хиляди души и на моменти да достига позицията на водеща обществена сила. Едва в последните две десетилетия някои крайно отрицателни оценки за Радославов и партията му бяха преодоляни, но въпреки това до момента липсва цялостна концепция за мястото на този политически мъж в българската история.

Стремежът на автора е въз основа на многоброен изворов материал да представи цялостно и обективно, от дистанцията на времето, политическия и човешки образ на В. Радославов, като се започне от най-ранното му детство и стигне до годините в емиграция преди смъртта му. В монографията са проследени детайлно първите години от живота на този мъж, обучението в България и чужбина, участието в националноосвободителното и просветно движение през Възраждането, както и приноса му за изграждането на младата българска държава след Освобождението. Обърнато е специално внимание на шеметното политическо израстване на младия юрист, както и на преките му контакти с най-видните политически личности от периода.

Отношението на д-р Радославов към външната политика и националния въпрос е в основата на настоящия труд. Авторовата теза е, че неговият национализъм непрекъснато нараства, за да придобие определена агресивност в голините на войните. Един от акцентите на настоящия труд е поведението и политиката на д-р В. Радославов в трудното време на Първата световна война. Той стои в основата на присъединяването на България към Централните сили, но са проследени и някои нюанси на неговия „избор”.

За да бъде по-пълна картината за видния общественик, той е представен и като родител, оратор, литератор и публицист. Отделено е специално внимание на прекараните в емиграция години, когато той, вече низвергнат, последователно се опитва да оправдае политическото си кредо, постигайки определени резултати. Не е пропуснат и проблема за степента на неговата корумпираност, като в случая е привлечен новоизвлечен изворов материал