Императорите на сладоледа

ази книга съдържа петнайсет есета от различни автори и различни езици. Онова, което ги свързва, не е литературата в прекия смисъл на думата, а писането – писането като различни стилове, авторски почерци, жанрове и употреби: как се пише например роккритика; какво е съотношението между биография и творчество; как може да бъде представен един речник или пък книга, която рецензентът не е чел. Обединяват ги и някои на пръв поглед екстравагантни въпроси като: кой е бил разяждан от подозрението, че собствената му библиотека е по-интелигентна от самия него, или пък се е питал дали всяко произведение не притежава повече фантазия от автора си?

Нашумелият критик Джеймс Уд твърди, че „всички големи реалисти, от Джейн Остин до Алис Мънро, са същевременно и големи майстори на формата“. Това е валидно и за самия него, както и за другите автори, включени в сборника: Кристофър Хичинс, Луи Менанд и Колъм Тойбин, Мартин Мозебах и Ирис Радиш, Дж. М. Кутси, Джордж Стайнър и други. Всички те са майстори на есето като изкуство на стила и въображението – изкуство, което оживява едва при досега си с будния дух на читателите, незнайните императори на сладоледа.