История на средновековна София от IV - XIV век

„История на средновековна София IV - XIV в." е монографичен труд, посветен на единадесетвековното съществуване на един от най-забележителните балгански градове през Средновековието - днешната столица на България - София. Тя е разположена по диагоналния път през полуострова и е известна в изворите от епохата с имената си Сердика. Средец, Триадица. Ранновизантийска Сердика била

„БЛЕСТЯЩА МИТРОПОЛИЯ“ - главен град на провинция Вътнешна Дакия, предпочитан град от император Константин Велики, в който той изградил великолепен архитектурен ансамбъл. А Сердикийският събор от 343г. е емблематичното събитие, с което Сердика останала в историята на ранната християнска Църква . До края на VI в. Сердика е голям византийски град и важен епископски център. През VII И VIII в. градът съществува в присъствието на повсеместната славянска колонизация на целия Балкански полуостров. През 809 г. бележитият кан Крум присъединява Сердика към Българското канство и градът в продължение на две столения просъществувал като българския град Средец. След края на Xв.в православния календар се вписва най-светлият образ на български светец- СВ. ИВАН РИЛСКИ „НЕБЕСНИЯТ ПОКРОВИТЕЛ НА БЪЛЕАРСКИЯ НАРОД", Пряко свързан със Средец и Средецката област през Средновековието и до днес. През XI -XII в. Сердика (Триадица- Средец) е една от най-важните стратегически крепости в западните предели на Византия, но Ззапазва своя български етнически облик. Един от великите български владетели - ЦАР ИВАН АСЕН I през 1195 г. възвръща Сердика - Средец в пределите на българското царство, в което тя е важен център до завладяването й от османските турци.

Съвременна София е унаследила великолепни паметници от средновековното минало, които са най-ценното богатство, оставени ни от жителите на този вежно жив и прочут град от далечното минало.

Най-ценните са ротондата „Св. Геореи" от IV в. и базиликата „Св. София" от VI в., дала името си на днешна София, крепоста Бояна, Боянската църква.