Любомъдрие, Том XVII - XVIII - Архив за българската философска култура

20 ГОДИНИ „ЛЮБОМЪДРИЕ“ - СЛЕДИТЕ НА ТРАДИЦИЯТА Проф. д.н. Вихрен Бузов

I. ФИЛОСОФСКИ ЦЕННОСТИ, ФИЛОСОФСКА КУЛТУВАИ НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В ОБЕДИНЕНАЕВРОПА

Философската култура като престижен компонент на европейската култура. Проблемът за българската философия, философската култура и националната идентичност на българите в Европейския съюз

Българската философия - ценностен компонент на европейската и националната самоидентификация

Към проблемите на Българската идея като национална доктрина в Европейския съюз

Българската философия в системата на Българистиката и Българознанието като европейски проблем

Българската философия като Любомъдрие в отношение към

фундаменталната онтология

Създател на Любомъдрието като умосъзерцателна философия е св. Евтимий. Философията като историческа съдба, като универсална наука и като ценност на съвременната цивилизация

Философията в България като пазителка на национални духовни ценности и като първооснова на Българската Идея

Фундаменталната онтология и онтологизацията на българските културни традиции във философското умосъзерцание

П. БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФСКА КУЛТУРА КАТО ЕВРОПЕЙСКА НАЦИОНАЛНА ЦЕННОСТ И КАТО САМОСЪЗНАТЕЛЕН ДУХОВЕН ЖИВОТ ЧРЕЗ ПРИНЦИПА „МИСЛЕНЕ НА МИСЛЕНЕТО”

Философията като пазителка на духовните ценности в европейската и българската история, като семиотична памет

Книгопечатането на философските текстове и формирането на национална и европейска философска култура

Българска философия - първооснова на Българистиката

Любословие и Любомъдрие

ДИАХРОННАТА ПРЕДМЕТНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФИЯ КАТО МЕТАФИЗИЧЕН ИСТОРИКО-ФИЛОСОФСКИ ПРОЦЕС

Българска философска култура и конструкгивното й отношение към националните културни ценности и значението им за

националната духовна сигурност

Логос и семиозис на българската философска култура

ТЪРНОВСКИТЕ ТРАДИЦИИ В БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФСКА КУЛТУРА НА ТРЕТИ РИМ

Проблемът за имплицитното и експлицитното в историята на българската философска (и обществена) мисъл

Българската философия като особеното в цялостния европейски историко-философски процес

Купурната функция на Философията на Името като пазителка на духовните идеали и висшите цели на Разума

Аксиологията като метафизична теория на ценностите в цивилизацията и българските философски ценности

ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКА ФИЛОСОФИЯ ВЪВ ВТУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, КРАЕВЕДСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И КНИГОПЕЧАТАНЕ НА УЧЕБНИ ПОСОБИЯ

КНИГОИЗДАВАНЕ И ФИЛОСОФСКА КУЛТУРА.

СЪВРЕМЕННИ ЗАДАЧИ И ФУНКЦИИ НА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ (ИБФМ),

РЕАЛИЗИРАНИ ЧРЕЗ КНИГОИЗДАТЕЛСКИЯ ПРОЦЕС

МЕТАФИЗИЧНОТО В ПРЕХОДА ОТ МИТАКЪМ ЛОГОСАВ АВ ГОХОННИ ГЕ ТРАДИЦИИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОС. МИТОЛОГИЧЕН СВЕТОГЛЕД СВЯТ И КАРТИНА НА СВЕТА

Светоглед и свят на българина. Метафизическата мисловност на българската философия като концептуален модел на света

ПОНЯТИЕТО „СОФИЯ” ПРОИЗЛИЗА ОТ КУЛТА КЪМ САБАЗИЙ,

А НЕ ОТ АТИНА. ОПРЕДЕЛЕНИЯТА НА ФИЛОСОФИЯТА В

ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО САМОСЪЗНАТЕЛНО

МИСЛЕНЕ

НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ФИЛОСОФСКА ДЕЙНОСТ В ТРАДИЦИИТЕ НА ТЪРНОВСКАТА КНИЖОВНА ШКОЛА - ИДЕЙНИ ПОСТИЖЕНИЯ И ПЕРСПЕКТИВИ СПРЯМО,.БЪЛГАРСКАТА ИДЕЯ”

Логосните първооснови на психологията

ОНТИЧНО И ОНТОЛОГИЧНО В ЕСТЕТИКАТА НА НАШЕТО СЪВРЕМИЕ

Красивото като естетическа категория. Красиво и прекрасно

Изящни изкуства

Въведение в нашето знание за красивото

Духовната красота на православните храмове и на скалните обители

IX. КЪМ СЕМИОЛОГИЯТА НА ПАЛЕОБАЛКАНСКИТЕ И МАЛОАЗИЙСКИТЕ КЛТУРНИ ТРАДИЦИИ

КУЛТЪТ КЪМ НЕБЕСНАТА СВЕТЛИНА НА “ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ” И ПРОИЗХОДЪТ НА АЗБУКАТА

Пиктографската писменост - първооснова на българската азбука Обетованата земя между четирите реки Тигър, Ефрат, Гион и Фисон

Календарното време (в Обетованата земя) като число на движението

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ