Изкуството на душата

За едни ще съм винаги никоя.

За други ще съм понякога някоя.

За някого ще съм завинаги.

***

Ако любовта беше изкуство, щеше да е нужна опитност, за да обичаш. Щеше да ни е нужна изкусност, за да сме влюбени в някого. Опитът учи, че не е така.

Дебютната стихосбирка на Румена Стефанова „Изкуството на душата“ ни припомня, че любовта и поезията са от един корен, от едно потекло. Лека, млада и ефирна е тази стихосбирка, която по свой, особено нежен начин, носи онова, което в края на краищата е най-крехкото, но и най-истинското в душата - нейния дъх, диханието й.

Стиховете на Румена Стефанова са една красива зора и предзнаменование за слънчева енергия, която не ще се остави да бъде изкушена от сивите обещания на „житейския опит“ и комфорта на конформното чувство, че си разбрал и познаваш Любовта и Душата.

Андрей Захариев