Шепотът на тишината

Аз съм поет без име. Написала съм много стихове, за да чуя гласа на душата си, за да чуя гласа на душите Ви. Познала съм любовта и смъртта едновременно и затова ги докосвам внимателно. Страхувам се да не изчезнат. Защото любовта е В началото, а смъртта в края на пътя и всички вървим по него, кой както може. Аз съм излязла от земята и ще се превърна на шепа пръст. Затова стиховете ми са здраво свързани с нея. Когато ми е студено, когато Ви е студено, вземете късче красота и го сложете между дланите си. То ще ви дари с обич и светлина, която вдига щорите на мъртвия живот. Моята поезия е едно малко камъче в обувката, което ще ви напомня, че ме има. Един къс несъвършенство, което се надявам да обикнете.

Мария Пеева