Изповед на говорителя на радио Москва

И в самолета съмненията, догадките, предположенията си оставаха. Намеците в ЦК на БКП, че ни изпращат там, в Москва, поради изострянето на борбата против Тито в Югославия, по македонска линия, във връзка с македонския въпрос, пораждаха други проблеми: за колко време отиваме, какво по-конкретно се има предвид по македонския въпрос, защо се споменава най-често радио Москва?

Но главното беше, както се изразяваха тогава Надя Живкова, отговорна сътрудничка в отдел "Кадри" на ЦК на БКП и една-две нейни колежки, че сме щастливци, загдето отиваме в СССР и ще работим със съветските хора Тито, по всяка вероятност, нямало да се задържи повече от два-три месеца, най-много половин година, предвиждаше Надя Живкова. Значи, престоят ни в Москва ще бъде кратък. А с пристигането ни там всичко на място щели да ни обяснят прекрасните съветски хора.

Няколко пъти тя спомена, че заминаването ни става поуказание на Вълко Червенков. И предупреди до купуването на билетите, до тръгването трябва да пазим пълна тайна.

С Надка Ташева, отдавна позната на мен девойка, слушахме внимателно, вълнувахме се горди, щастливи

В съветското посолство разбрахме, че визи за нас били получени от Москва още преди повече от половин година. И служитепят, който оформяше съветските ни визи, сломена няколко пъти името на Вълко Червенков.

... А самолетът, издигнал се във въздуха рано сутринта от София, продължаваше полета си. Бяхме се спускали и издигали в Букурещ, Одеса. Ето остана зад нас и Киев с неговия Днепър. Мина вече обяд, а ние летим и летим. Най-сетне. Под нас е Москва!

Тогава, в далечната 1949 година, повечето от пристигащите там български младежи се задъхваха от вълнение, мнозина търкака просълзени от щастие очи.

Самолетът кацна на летище Внуково. Пътниците се раздвижиха, разговориха.

...