Пулсът на Вселената

Мисля, че съм длъжна да публикувам философския труд на баща ми, който той написа в затвора на ръка, чисто и красиво, върху малки ученически тетрадки, подвързани и оформени от него като книга, която майка ми пази дълги години, а после я предаде на мен в чужбина, за да я издам там. Аз я пазех като реликва. Тогава в България не можеше и да се мисли за свободна публикация. Започнах да я превеждам на немски, но не стигнах доникъде. Баща ми почина на 30 декември 1965 г., а аз се заех с подготовката на ръкописа за печат чак през 1992 г.

Никой не може да обясни по-добре как и защо моят баща попадна в затвора след 9 септември 1944 г. и стоя там 10 години невинен, (осъден от Народния съд, най-напред на смърт, а после на доживотен затвор), така както това ще стори самият той с разказа си "Чудак". Затова и помествам този разказ тук като един вид автобиография.

Той не е истински разказ, защото в него липсва литературната измислица. Той е изповед и равносметка на трагичната му съдба. Дали от скромност или от предпазливост е избрал тази форма, за да разкаже фаталната си участ, не знам, но всяка дума е истина. Ако беше подходил литературно към материала, можеше да персонифицира мрачните сили, на които стана жертва, за да даде лице на неизвестните нему злосторници и да покаже действията им, които са извършили тогава, не само срещу него, но и спрямо хиляди още, с което да обобщи случилото се като неслучайност.

Но той дори и не е подозирал какво му е сторила завистта на заобикалящите го, получили по-късно власт да дадат воля на ненавистта си към надарения, издигнал се със собствените си способности човек.