Висока облачност

Оля Стоянова (1977) е поет, писател и журналист. Автор е на „Пътеводител на дивите места“, на сборника с драматургия „Малки ритуали за сбогуване“, на романа „Лични географии“ и на сборника с разкази „Какво сънуват вълците“. Има четири поетични книги, последната от които -„Улица „Щастие“- получи наградите „Николай Кънчев“ 2013 и „Иван Николов“ 2013. Носител е на„Аскеер“ 2014 за съвременна драматургия. Обича истинските истории, старите географски карти и дивите места.

В тези истории група алпинисти зяпат облаците, докато почистват прозорците на високите сгради; един мъж чете знаците в големия град като лични послания; безработен философ наблюдава как кротко назряват революциите. „Висока облачност“ събира разкази, писани през последните шест години, които ни разхождат от „Женския пазар“ в София до центъра на Тирана, през крайните квартали и пекарните за арабски сладкиши до високите планини, където облаците си почиват.

„Тези разкази дишат с живота около нас. Сегашни са. Български са. Наблюдателни са. Бродят нашироко. Познават добре хората и ги следват по далечните им пътища, за да бъдат с тях, когато откриват нещо ново за себе си. Но Оля Стоянова никога не назовава пряко драмата - тя само щрихира очертанията й с уверена ръка. И тогава, между случайни разговори, непредвидени срещи и уж обикновени предмети, се очертава една мълчалива истина, която се преселва в нас и отказва да ни напусне.“

Кристин Димитрова