Лични географии

Една сутрин се събужда и вижда всичко за първи път. Книга. Еленчета. Дървени къщички. Прахосъбирачки. Пясъчни часовници. Шишарки. Гоблени. Прашната клавиатура на компютъра. Старите календари на стената. Термометрите, които не измерват нищо. Прозрачни кутии с дискове. Разпилени дискети по бюрото. Празни чаши върху библиотеката. Списания, каталози, брошури, лъскави приложения от вестници. И пак книги. И пак прахосъбирачки. И пак всичко отначало. И шарките на килима, и цветята от пердето, и бродериите върху покривките, и цветовете по чашите за кафе. После хвърля поглед още по-навътре. Книги, предмети, трупани с години, пълни кутии, празни кутии, подробности, прах. И се приближава все повече. Сега му се струва, че се набиват на очи подробностите. Всичко извиква някакви спомени. Казва си, не знаех, че има тук толкова много неща, кога съм ги събрал. И пак се оглежда - има всичко, има бележки, има залепени по стените снимки от вестници, има плакати, има листа, забодени с иглички, да подсещат нещо.