Златното хвърчило

Дежьо Костолани /1885, Суботица - 1936, Будапеща/ е роден в учителско семейство с аристократично потекло, либерални възгледи и литературни интереси. Баща му е учител по физика и химия, майка му е с френски произход. Следва немска и унгарска филология в Будапещенския и Виенския университет, но прекъсва учението си, за да се отдаде на журналистиката, а по-късно на писателска работа. Сътрудничи на много

вестници и списания. Активно участва в движението „Нюгат“ (Запад) и в едноименното списание, чиято цел е осъществяването на литературна революция в началото на XX век. Той е първият председател на унгарския ПЕН-клуб (1930). Превежда Уилям Шекспир, Луис Карол, Оскар Уайлд, Ръдиард Киплинг, Райнер Мария Рилке. Костолани е ненадминат майстор на унгарския език, познавач на неговите тайни, класик на унгарската литература от европейска и световна величина.

Най-известните творби на Дежьо Костолани са: стихосбирките „Жалбите на бедното детенце“ (1910), „Есенен концерт“ (1911), „Магия“ (1912), „Хляб и вино“ (1920), „Жалбите на печалния мъж“ (1924), „Равносметка“ (1935); романите „Нерон, кървавият поет“ (1922), „Чучулигата“ (1924), „Златното хвърчило“ (1925), „Анна Едеш“ (1926); сборникът разкази „Корнел Ещи“ (1933-36), смятан за един от най-добрите образци на унгарската новелистика.

„Златното хвърчило“ е най-красивият роман на Дежьо Костолани, отразява чувствата и идеите на една отминала епоха, както и преживяванията от детството на самия автор, изразени чрез неговите герои. Действието се развива в скучен и незначителен малък град, условно наречен Шарсег (буквално „Кален край“ на унгарски), където се разиграва трагедията на един хуманист. Антал Новак е учител с либерални идеи, верен на принципите си. Той се опитва да намери общ език с младото поколение - с учениците и с дъщеря си, но благородните му усилия трудно срещат разбиране. Научното просветителство се сблъсква с безгрижието на младостта. Носталгичната идилична атмосфера е нарушена от суровата реалност на времето. Героите на романа по свой път търсят решение на въпросите за човешките ценности, за избирането на поприще, по различен начин разбират философията на живота, като някои от тях не се спират пред нищо, дори пред жестоки постъпки, за да намерят своето щастие.