Солон рече

СОЛОН РЕЧЕ

Античната мъдрост, поднесена в едно модерно повествование

Чрез колоритни художествени индивидуалности Йордан Иванчев задава обобщен вариант на продължаващото нашенско „живеене по ръба”...

Един художествен свят, в който човек е разломен, похабен и отдавна непринадлежащ на себе си.

Здравко Дечев

Смешни, тъжни, мрачни, жалки и нечистоплътни парчетии (абе, всичко си е в едно – въпрос на възприятие) из живота на неколцина тъпанари и една, дето се мисли за кучка. Което никак не `и пречи да е тъпанарка, че и в повече от другите. Има и един, който никак не е тъпанар, само дето е най-простият от всички. В смисъл, че тъпанарите и кучката са образовани – всеки донякъде и според силиците си, а той никак. И за още две кучки става дума, но на тях само задниците им се мяркат из романа, тъй че не си струва да се говори за тях. Не само за задниците им. Изобщо. То и за останалите не си струва да се говори, но няма как. След като животът е населен с хора и всички те шляпат през лайната на живота, налага се.

Йордан Иванчев