Богохраними

НЕ ИДВАЙ

Тая нощ е гъста пшеница.

Тая нощ е топла кръв

и люлчина песен.

На огъня, който запалих,

млечни царевици се пекат.

Дъхът им е познат

като пътеките наоколо.

Тая нощ е южна, моя.

Ничия!

Беломорец разпалва главните.

Магьосник си ти.

Ти създаваш тая нощ край мене.

Неистински треви допяват стъпките ти.

Дърветата споделят твойта сянка.

Дъхът ти лъхва – земен дъх.

В гърдите ми се гърчи зов.

Сподавям те

и проглушавам себе си:

Не идвай!

* * *

Река насън.

И докато ме помниш, ще се лея.

Не съм дори добра,

а само паметна.

Закриляй ме от суета.

И вярвай ми.

Защото съм дълбоката