Ние - Същите

Напролет се уча от птиците

как се вият гнезда.

Напролет съм тъжна:

тъй скоро ми омръзват птиците

със простата наука за гнездата.

Изоставям ги.

Избирам ветровете.

Усещам свобода,

болезнена, магнитна свобода!

Погълната от святата магия,

планирам странни пътешествия,

планирам чудеса...

Но оставам жена. И напролет,

отново захласната в птиците,

уча търпеливо

простата наука за гнездата.

***

Огняна Свилина е родена на 10.11.1942 г. в гр. Свиленград. Следва медицина в Пловдив. Лекар – психиатър по професия. От 1981 до 1984 г. пребивава в Куба, където се подготвя да превежда съвременна испаноезична поезия на Латинска Америка по издаваното в Хавана списание „Каса де лас Америкас“. Първите си стихотворения публикува в списание „Родна реч“, вестник „Студентска трибуна“, литературния алманах „Утро над Тракия“ и др. Първата ѝ стихосбирка е „Дишат мигове“ (С., Народна младеж, 1971). Член на Съюза на писателите лекари в България. Нейните поетични книги са: „Голямата обител“ (Пловдив, Хр. Г. Данов, 1990); „Богохраними. Избрани стихове“ (Пловдив, Летера, 2014); „Послепис“, (Пловдив, Жанет-45, 2016); „Ние – същите“ (С., Ерго, 2021). Умира на 15 април 2015 г. в Пловдив.

***

В постоянството си да бъде изповедна споделеност, да бъде „разплакана душа от стихове и искреност“, Огняна Свилина продължава устойчиви традиции за разбираемост и яснота в голямата новобългарска поезия – независимо от възвърналия се култ към неразбираемостта в съвременната българска литература и култура.

Фанатично крайният модернизъм заключва смисъла в символи/енигми и ги превръща в почти неразгадаеми знаци, като захвърля декодиращия ключ – никой да не го намери. Отива се отвъд символическия реализъм, в безсъдържателната пустота.

Поезията на Огняна Свиленова/Свилина е естествена, природнобългарска по яснота и език. Ала в нея се надстроява талантливо целокупният изразителен и мисловен опит не само в духовната ни култура, но и в световната култура.

проф. дфн Димитър Кенанов