Подходи към изучаването на ранния ислям VII-VIIIв. - метод и история

Първата част на книгата е посветена на възникването на мюсюлманския исторически разказ в края на I/VII в. и неговото развитие през II/VIII в. Разгледани са биографичните сведения за ранните събирачи и разказвачи на предания, които проявяват подчертан интерес към историческата тематика. Втората част на труда засяга ключови въпроси на метода в западната наука за исляма. В нея става дума за методологичните приноси на водещи ислямоведи като Игнац Голдциер, Йозеф Шахт, Джон Уансбро и Готие Юнбол. Предложени са критерии за оценка на текста, които могат да допринесат за по-точното датиране и възстановяване на протоверсиите на ранните мюсюлмански литературни извори. Този вид „текстова археология“ поне засега е най-уместният начин за анализ на мюсюлманската литературна традиция. Третата част от книгата представлява опит да бъдат очертани контурите на загадъчния I/VII в. в историята на исляма чрез анализ на обективните извори: нумизматични и епиграфски паметници от епохата. За навикналия на традиционния литературен разказ читател тази част вероятно ще прозвучи необичайно и може да предизвика известен познавателен уплах. Обективните източници често ни отвеждат далеч от осветените от сакралната история представи, но техните свидетелства са важен коректив, който не може да бъде пренебрегван при изучаването на ранния ислям. Книгата е насочена към читатели с интереси в областите на ислямознанието, историографията, историята на религиите, критиката на текста, археологията, нумизматиката и епиграфиката.

Павел Павлович