Нови листа

След всеки удар, друг:

след всяка болка, друга болка;

след забравата, забравен друг,

след любовта, любов отново.

И накрая след толкова променлив

и изтощителен късмет,

старостта, която изненадващо ни завладява

или покоя на смъртта.

„Нови листа” е втората, последна, писана на галисийски, стихосбирка на поетесата Розалия де Кастро. В нея тя говори:

за сърцето, болящо и болезнено

за болката, омекотяваща камъка

за нежните и тъжни любови - ангелски дъх

за иглата на гнева, идеща от страстта

за спомена - причина за злото

за илюзията, простряна до безкрая

за неволята, която надживява смъртта

за лишението, което спи в леглото на забравата

за заглушаващата тишина

за страха от живите невидими неща

за светлината - неотстъпен предател

за душите на мъртвите - облак еднодневки

за смъртта - единственото лекарство срещу живота

за помощта на Бог, когато не спираш