Музей под водата

СТЕФАН МАРКОВ е художник на антитезите - от една страна, тъгата и носталгията по разрушели- патриархален и романтичен свят, от друга- усещането за яростните пулсации на модерното време, нервността, експлозивността. Няколко знакови работи могат да бъдат илюстрация в това отношение.

Последните творби, създавани между 1990 - 2000 г. ни дават най-точна представа за неговата пластическа философия. Натрапчивото изобразяване на всичко, свързано с морето - морски кончета, пясъчни дъна с миди, рапани, раци, раковини, с потънали старинни кораби, с античните вази, амфорите, сепиите, говори за неудържимото желание на автора да открие истинската хармония в мълчанието, в съзерцанието, в отказа от обременяващата власт на вещите, страстите и всичко, което е тъй преходно и несъществено. В тези творби виждаме истинския лик на художника - нежен, носталгичен, размишляващ, всеопрощаващ. Зад метафорите за самотните острови и крайбрежието, зад образите на летящите риби, зад странните звуци от морето, които приличат на рунически знаци, зад пределната стилизация прозираше желанието на Стефан Марков да постигне деструкцията на Натурата, до съставните тухли (частици на мирозданието). Изобилието от кръгове, неправилни триъгълници, елипси, пулсиращи точки, хаос от уж безпосочни линии и цветови акценти, примесено с небрежно разхвърлените мрежи, коруби на обърнатите лодки, гъмжилото на морския органичен и неорганичен свят създаваше въображаемата и мечтана вселена на спокойствието, просветлението и Нирваната, загадъчния свят на потъналите цивилизации.

Иван Гранитски