Плевнелиев – президентът натрапник
В момента не е в наличност
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Кеворк Кеворкян
- Издателство
- Муузон
- Народност
- българска
- Година
- 2017
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 446
- ISBN
- 9786191580538
За книгата
Книгата „Плевнелиев - президентът натрапник” е първа от една поредица за някои персони на Прехода. Общото между тях е липсата на всякакво усилие да проумеят истински превратностите на собствената си съдба. Всички те са предпочели да потънат в една прекалено удобна представа за самите себе си.
Те остаряват безметежно във Времето - тъй както и безметежно, и до голяма степен безсърдечно, са управлявали.
Поредицата „В мътилката на Прехода” ще се опита да припомни някои важни подробности, зад които наднича една стряскаща психография - докато усърдни летописци все още не са успели съвсем да фалшифицират образите на някои политици, които Преходът ни натрапи. .
Няма нищо лично в отношението ми към Плевпелиев, не може и да има. Този портрет е предизвикан от неудобството, а понякога и от срама, че ние, изглежда, сме орисани да бъдем „водени“ от хора като него.
Този портрет е правен в продължение на няколко години - от края на 2011-а, когато по един одиозен начин почти напълно анонимният Плевнелиев стана български президент. И по този начин Случайното в българската политика, а и изобщо в Българския Живот, достигна кулминацията си.
Използвал съм фрагменти от дописките ми, писани за няколко от най-големите вестници, през периода 2011 - 2017 година. Първата е „Бял кон за Плевнелиев“, последната - „Бъдете спокойни: клането над Истината продължава“.
Предпочетох да следвам хронологията на тези текстове, представяйки определени истории от мандата на президента. Надявам се, че събирането им на едно място ще очертае добре лутанията на един човек, нелепостите, които сервираше, а накрая и обсесиите му, когато той се вживя в ролята на „Баща на нацията“. Резултатът изглежда доста забавен, дори на места комичен. Но всъщност е направо мрачен.
Читателят ще си припомни истории, които са съвсем неподходящи за един президент, словесни излияния, които понякога са направо неприлични. Всичко това, събрано накуп, говори за провала на един президентски мандат. А изводът е неизбежен: съвсем лесно е да си български президент.
Кеворк Кеворкян, август 2017 г.