Супрасълски или Ретков сборник

„Супрасълски сборник“, или по-добре „Ретков сборник“ (по името на писача му Ретко), е един от бисерите на Преславската книжовна школа от „Златния век на българската книжнина“ по времето на цар Симеон (893—927). Като твърде обемен и с разнообразно съдържание от жития и проповеди, той има изключително значение за старобългарската култура — език, стил, писмо, украса и идеология. В тази насока му съперничат само съчиненията на Йоан Екзарх Български.

Ръкописът е открит в Супрасълския манастир, който се намира на около 20 км североизточно от Белисток (Полша), на река Супрасъл. Манастирът, основан през 1498 г„ е бил голямо културно средище. През XVIII в. той се сдобива с печатница, а през 1835 г. в него се открива духовна семинария. Библиотеката му е била твърде богата сьс славянски ръкописи, които е описал Ф. Добрянски (Вилно, 1882). Засега не е известно как нашият ръкопис е попаднал в този манастир, където е бил до първата половина на XIX в. През 1823 г. той е бил открит от проф. М. К, Бобровски (1785 — 1848), който го-прави известен на науката.