Тълкуванието на Книга на пророк Даниил от Иполит Римски в старобългарски превод

"Тълкуванието на Книга на пророк Даниил" от Иполит Римски е съчинение, преведено в най-ранния период на старобългарската литература, което се вписва в кръга от философско-догматически и полемични съчинения през IX-X в. - "Четири слова против арианите" на Атанасий Александрийски, "Шестоднев" и "Богословие" (Небеса) на Йоан Екзарх, "Диалозите на Псевдо-Кесарий", "Слово за Христа и Антихриста" от Иполит Римски и др. То представлява първото богословско произведение от жанра на екзегети-ката, обхващащо цялостно една старозаветна книга. Авторът, живял през III век, има несъмнен авторитет през ранното Средновековие и във Византия, но оцелелите гръцки преписи-свидетели съвсем не са многобройни и в преобладаващата си част са фрагментарни. При изследването и изданието на византийската традиция, започнало преди повече от сто години, старобългарският превод играе значителна роля за възстановяването на гръцкия първообраз на текста, както се вижда от съвременното критическо издание от 2000 г., изработено от Marcel Richard и неговите последователи.

Съчинението е записано с глаголица, за което свидетелства един от най-ранните фрагменти от него - Погодинските пергаментни листове от XI-XII век, съхранили 91 глаголически букви в кирилския текст. Славянската традиция включва ограничен брой руски по произход преписи, мнозинството от които не са добре изучени, нито е публикувано издание на пълния текст, най-близо до евентуалния първообраз. "Тълкуванието" обикновено се разпространява в ръкописите заедно с превода на "Слово за Антихриста" от същия раннохристиянски автор. Характеристиката на старобългарския език, на който е извършен преводът, е проблем, който не е изследван и лексиката на произведението не е въведена в научно обращение.

из Увод