Франция, разреши да те обичаме!

ДИМО РАЙКОВ:

Този роман е отговор на ония българи, които наричат сънародниците си емигранти „предатели“, „изменници“... Прочетете го и си отговорете на въпроса: „Аз мога ли да изтърпя това, което са преживели тези хора?“ И тогава, сигурен съм, ще станете по-добри и по-топли към емигрантите си. Тоест, към себе си...

Бг-емигранти са се събрали в подземието на хотел в Париж и пишат писмо до Президен­та на Република Франция. Облечени в най-новите си дрехи, „делегатите“ на това своеобразно събрание са огрени от една мека топлина...

И пишат със сетна човешка надежда и во­пъл: „Г-Н ПРЕЗИДЕНТ, РАЗРЕШЕТЕ ДА ОБИЧАМЕ ФРАНЦИЯ!“

Писмото е готово. И клетите същества, огрени от надежда, започват да се подписват. Остава да сложи подписа си само закъсняващата Мадлен, дошла да се лекува в Париж. Но новината е смразяваща - тя току-що е починала. И чак сега емигрантите разбират - над г-н Президента има още някой... Някой, който те, увлечени в последния си порив към Мечтата, просто бяха забравили.

И Писмото, изцапано от прокапалите по него сълзи, остава неизпратено...

Всъщност този роман е свидетелство за живота на бг-емигрантите през периода 2007- 2014 г., по времето, когато, макар и членове на Европейския съюз, на сънародниците ни и румънците бе забранено да работят нормална работа във Франция и в някои други страни в ЕС.

Това е роман за българската мъка, за българската орисия - да бъдеш НИЧИЙ - и в България, но и в чужбина...