Избрани разкази

Преди около 40 години Димо Райков бе сред най-изявените млади български писатели - за неговите първи книги пишеха едни от най-добрите литературни критици, като например Ефрем Каранфилов, според когото казаното от Димо Райков за смъртта в романа „Писма до мъртвия брат" и в неговите първи разкази се нарежда сред най-хубавото на тази тема в литературата ни. И днес, вече толкова години постоянно и всеотдайно, той присъства ярко в съвременната българска литература, той присъства в нея, според мен, по най-убедителния, най-красивия начин, като ни дарява книги и думи, с които направо ни казва: „Живейте така, че да не се срамувате!" Едно удивително присъствие в българската литература, трайно и дълбоко. И странно за нашенските нрави, които трудно оставят да виреят непрекършени автори като Димо Райков. Вграждане - така можем да определим цялото досегашно творчество на Димо Райков. Вграждане, страст и страдание... Преди него и други големи български писатели са се опитвали да дадат формулата на този синдром - Захари Стоянов, Алеко, братята Страшимирови, Иван Хаджийски, Симеон Радев...

С такива книги като на Димо Райков, които аз горещо препоръчвам на всеки, изкушен от четенето, ние, българите, достойно бихме се представили пред света.

Константин Еленков литературен критик