Така живях. 85 стъпки от люлката

„Когато човек е дете, не мисли, че има старост, че има смърт. И това е прекрасно, защото живее пълноценно, без страх от бъдещето. Аз отдавна съм бил дете, вече съм в заника на дните си, нямам никакви илюзии, знам - дотук беше всичко. Живях достойно. Лошо никому не съм направил, добрини съм сторвал на много хора. Рядко съм получавал благодарност, знам, че тази стока винаги е била дефицитна; в повечето случаи всичко свършва така: изтъках си платното, ритнах ти кросното. Винаги съм бил признателен за стореното ми добро, ничие кросно не съм ритал. Трудих се много с двата ми любими инструмента: мотиката и перото. Плодове от мотиката ми има още налице: овошки и лози, които съм насадил през годините. Плодове от перото също имам: дванайсет книги с разкази и романи заедно с тази автобиография. И още: името ми стои под единайсет сценария за игрални филми и новели. Башка статии, есета, репортажи и очерци. Имам прекрасно семейство: жена, дъщеря и син, четирима внуци и един правнук... Живи са още неколцина от най-близките ми роднини, както и още толкова верни приятели. Мога да кажа: Дай боже всекиму!...”

Ако Бог ми е дал нещо, то е да пиша, а не да правя бизнес!