Стоте ключа

НИКОЛА СТАТКОВ е роден на първи юни 1932 г. в село Долна Бяла речна, обл. Монтана. Завършил е гимназия в град Вършец и Юридически факултет в СУ „Св. Климент Охридски". Работил е за кратко като съдия в столицата, четири години във в. „Вечерни новини" и повече от трийсет години в Българска национална телевизия, продължително време като Главен редактор на кинопрограмата. Издал е сборниците с разкази: „Лъжата, че си живял", „От Бога до дявола", „Соленият вкус на кръвта", „Всеки ден не е петък", „Любовни разкази", „Горчиви разкази", както и романите: „Ден като нощ", „Белег без рана", „Отмъщението" и „Стоте ключа". Автор е на сценарии за игрални филми, сред които: „Господин за един ден". „Темната кория", „Юмруци в пръстта", „Двамата" и телевизионния сериал „Неочаквана ваканция".

Защо през така наречения Преход, за кратко, някои люде натрупаха огромно състояние, а мнозинството българи стигнаха, кажи-речи, до просешка тояга? Защо мнозина от нявгашната номенклатура и децата им забравиха идеите, на които ужким служеха, и бяха сред първите забогатели бързо-бързо? Защо и те, и другите Новобогаташи, в миналото обикновени хора, се превърнаха в хищници, готови на всичко в името на царица-парица? Защо не се намериха сили, които да попречат на тоталното разграбване, понякога с привидно законни средства, а най-често грубо и безцеремонно, на създаденото с потта на народа национално богатство? Тези и много още остри въпроси крещят от страниците на „Стоте ключа". В центъра на повествованието е фамилията на достолепния човек и хуманист, бившия учител Филип Добрев. Събитията „се случват" в столицата и в митичното село Буката, известно от романа на Никола Статков „Отмъщението". Подобно на редица други села и то умира: всичките му сто къщи са празни, стоте ключа - непотребни.

„Стоте ключа" - един драматичен, един трагичен роман с много въпроси. А отговорите?...