Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски

Второ допълнено издание.

От предговора

Настоящото събеседване бе дадено за печат през 1992 г. в списание "Летописи", но моят приятел и съмишленик в спора за гроба на Левски Г. Тахов ме посъветва да не го публикувам. "Надписът на църквата е сложен, за какво ти е да припалваш затихналия вече спор?"

Послушах го и сложих, макар и с угризение, написаното в архива. С угризение, защото трудно събраните след приключване на февруарското обсъждане в БАН през 1986 г. нови писмени и фотоматериали, свързани с гроба, нямаше да видят бял свят. Те щяха да останат непознати за историята, а това можеше да бъде използвано от противниците на версията за препогребването на Апостола в църквата "Св. Петка Самарджийска" за пълно заличаване истината за този гроб.

А и вятърът духаше нататък: към заличаване името на Васил Левски в съзнанието на подрастващите поколения. Само някакви си три години след 1989 понятието за "турско робство" беше подменено с "османско присъствие", с което задаващият се глобализъм ни подсещаше, че историята ни отново ще се пренаписва и тепърва ще бъдат „девалвирани" славните борци за народна свобода от времето на Раковски и Левски.

След Девети септември станахме свидетели на едно подобно пренаписване историята на България под диктовката на Тодор Павлов с оглед интернационализиране на страната.