"Древните българи в основата на световната история, материалната и духовна култура и цивилизация"

Доклади и обръщения от Втората сесия на Научно-практическата конференция за историята на древните и средновековни българи и приноса им в световната история, материална и духовна култура и цивилизация.

Със своето лично участие в работата участниците ще дават личния си принос за успешното провеждане и за разширяване хоризонта на познанията по обсъжданата тема: "История на древните българи от Античността. Авитохолова България и древните българи от Кавказ и Волго-Уралието. Идел, Волжка България".

Както ви е известно, Първата сесия на конференцията направи своите анализи, оценки и изводи, и отправи Обръщение към държавните институции за решаване на определени въпроси, свързани с историята на първобългари-те и древните българи, които, заедно с изказванията на по-голяма част от участниците в заседанията, са публикувани в сборника, с който разполага всеки един от вас. Като помощен материал е публикувана и хронологията на историческите събития, свързани с древните българи преди Новата ера, след Библейския потоп в Черно море от 5600 г. пр.н.е. По предоставената на вашето внимание на миналата сесия, преди 6 месеца, хронология на историческите събития, свързани с първобългарите преди Потопа, след предоставянето й в съответните научни институти и организации, занимаващи се с тези проблеми, има предложения за незначителни промени, поради което от името на Организационния комитет в заседанието на Международната академия по българознание, иновации и култура, след задълбочено обсъждане, се прие предложение да се утвърди изцяло предоставеният материал и на настоящата сесия да се премине към разглеждане историческите събития през Античността - I хил. пр.н.е. - IV в. н.е.

Духът на първата сесия с показаната задълбоченост по обсъжданата тематика, еднопосочност на предложенията и вижданията на отделните участници, стремежът на всеки един от нас да даде личен принос за възраждане на автентичните история, дух и култура на българите, се възприемат единодушно от широки слоеве на нашето общество. Положително становище в писмен вид по тези проблеми изразиха Народното събрание и Министерският съвет. Това е сигурна гаранция за правилната насока, в която се води дискусията.

Организационният комитет по подготовката и провеждането на Втората сесия счита, че периодът, който престои да разгледаме, е най-важният в нашата стара история и като значимост на приноса ни в развитието на човешката история, цивилизация и култура, но и за утвърждаване на името българин и държавността на българите в Европа. Античната класическа епоха (IX в. пр.н.е. - IV в. н.е.) е възлов период в развитието на древнобългарската единна общност, култура и държавност.