Славянската тема в романите на Милош Църнянски

Съдържание:

Увод

Първа глава

Милош Църнянски в южнославянските литератури

1. Творчеството на Милош Църнянски в диахронен план

2. Критиката като провокатор за написване на нови творби от Църнянски

3. Безспорното признание

Втора глава

Славянската тема и съдбата на Църнянски

1. Смисъл и същност на творчеството на Милош Църнянски

2. Жизнената биография на Милош Църнянски и неговото творчество

2.1. Идентификационното ядро на Милош Църнянски

2.2. Национализмът на Милош Църнянски

Трета глава

„Дневник за Чарноевич” – конструиране на тематичната, идейно-образната и жанровата система и кодиране на славянската тематика в романите на Милош Църнянски

1. „Дневник за Чарноевич” в сръбския авангардизъм и начало на романовия опус на Милош Църнянски

2. Проблемът за жанра и образа на главния герой наратор в романа „Дневник за Чарноевич”

2.1. Обяснение към „Дневник за Чарноевич”

2.2. Дневников фрагмент

2.3. Есеистичен фрагмент

2.4. Лирически фрагмент

2.4.1. Образът на главния герой (в лирическия фрагмент)

2.4.2. Образът на имплицитния автор

3. Славяно-славянският диалог в романа „Дневник за Чарноевич”

3.1. Конструиране на славяно-славянския диалог в ”Дневник за Чарноевич”

3.2. Сръбско-сръбски диалог

3.3. Южнославянски диалог

3.4. Сръбско-полски (западнославянски) диалог

3.5. Руско-славянски диалог

Четвърта глава

„Преселения” и „Преселения. Книга втора” – славянската тема в езиковата картина на ХVІІІ век

1. Значимостта на „Преселения” за сръбската литература

1.1. Критиката за романите „Преселения”

2. Литературно-транслатологичен анализ на „Преселения” и „Преселения. Книга втора.”

2.1. Първа книга „Преселения”. Православието и славянството в езика на Вук Исакович

2.2. Историческата езикова картина в южнославянския ареал през ХVІІ и ХVІІІ век

2.3. Езиковата, историческата и поетическата картина в първа книга „Преселения”

2.4. Особености на превода на български език на първа книга „Преселения”

2.4.1. Ортографски особености

2.4.2. Стилистични особености

2.5. „Преселения. Книга втора” – езиковата традиция като код за прочит на славянската тема

2.5.1. Езиковата картина през епохата на

Просвещението в исторически план и в „Преселения. Книга втора”

2.7. Анализ на интертекстуалните връзки в „Преселения. Книга втора”

2.7.1. Славянска езикова традиция

2.7.2. Вукова езикова традиция

Пета глава

„Роман за Лондон” – емигрантската и руската идентичност в славянската тема

1. Критиката за „Роман за Лондон”

2. Изгнаническата съдба на „Роман за Лондон”

3. Славянската тема в „Роман за Лондон”

3.1. Теоретичен подход към проблема

3.2. Образът на семейство Репнини

3.2.1. Портретите на Николай и Надя

3.2.2. Език и име

3.2.3. Идентификационното ядро на Надя и Николай

3.2.3.1. Образът на сакралното пространство Русия

3.2.3.2. Образът на Русия, представен чрез офицерската идентичност на Репнин

Шеста глава

„При хиперборейците” – сбъднатият панславизъм на Църнянски

1. Междужанровият диалог в романа „При хиперборейците”

1.1. Документално равнище

1.2. Субективно равнище

2. Вътрешнотекстуален диалог

2.1. Диалогът с другия

2.1.1. Диалогът между славянството и не-славяните. Заявяване на националната идентичност

чрез индоевропейската и националната митология

2.1.1.1. Митично-религиозна идентичност

2.1.1.2. Видовденската идеология на национализма

2.1.1.3. Славянството, Хиперборея и престижният друг

2.1.2. Диалогът със своето. Сръбско-българският диалог в романа „При хиперборейците”

Седма глава

Рецепцията на творчеството на Милош Църнянски в България

1. Рецепция на преведените на български език романи „Дневник на Чарноевич”, „Преселения” и

„Преселения. Книга втора”

1.1. Обзорен преглед върху историята на южнославянските литературни преводи в България

1.2. Рецепцията на преводите на Милош Църнянски

1.2.1. Интертекстуално равнище на анализ

1.2.2. Ролята на преводача при избор на творба и текст

1.2.3. Мотивът на С. Рачева да превежда Църнянски

1.2.4. Играта на преводите на романите „Преселения”,„Дневник на Чарноевич” и

„Преселения. Книга втора”с техния преводач

1.2.5. Диалогичната същност на превода

2. Литературнокритическата рецепция на творчеството на Църнянски в България