Бащата на другия

Прекрасна метафора за цензурата, овладяла страната.

Cultura/s, La Vanguardia

„Бащата на другия“ е много неща, но преди всичко е роман на протеста. […] Също така е история на ежедневния живот в Иран, където мълчанието гарантира спокойствие. Безмълвието на детето е безмълвието на цяла една нация.

La Razón

В „Бащата на другия“ авторката говори за страха, просмукал се в Иран,

застиването между стремежа към истина и политическата коректност, изисквана от политическия консерватизъм.

La Vanguardia

Професионалният опит на авторката може да се забележи на всяка страница; Сании умело въвежда понятия и теории, свързани с психологията на детето, и демонстрира колко лесно е да причиниш, като родител, необратими щети на едно дете – но не по-малко лесно е и да не ги причиниш. Можем да открием смисъл и в една алегория. Шахаб е не само дете, което се сблъсква с трудност; немотата му е всъщност немотата на една нация, управлявана от жесток режим... Този роман е предупреждение. Паринуш Сании е изкусен майстор.

Cultural Supplement

Богато написан роман, чрез който Паринуш Сании дълбае в социалната тъкан на своята страна, Иран, и който, разказвайки историята на битките на едно дете, описва живота на жените. Стегнат диалог с главен герой, който се превръща в символ на надеждата за по-добър свят.

La Repubblica

Бих препоръчал тази книга на всеки родител като задължително четиво, особено на онези, които имат повече от едно дете. Бих я препоръчал на бащите, за да разберат по-добре какво се случва в душите на техните деца... Романът разкрива два гласа: на Шахаб и неговата майка; те осветляват болката на чувствителното, с богато въображение дете, както и болката на майката, която усеща истината и се бори с отсъстващия баща, който се вълнува единствено от своята работа.

The Sunday Journal

В романа на Паринуш Сании атмосферата е мъчителна, в нея господства ислямската традиция в няколко аспекта: еманципацията на жената под формата на плетеница от лъжи и бягство от дома; влюбените, които се крият на опасни места, далеч от строгия поглед на жандармите; авторитаризма и емоционалната цензура... Посланието е достатъчно универсално: нехайството към емоционалното общуване бавно руши всяко семейство.

blog.libris.com

Дълбоко вълнуваща книга... Начинът, по който Шахаб схваща реалността е

изключително добре описан, с характерното за децата необичайно тълкуване на действията на възрастните. Тя се превръща в блестящ портрет на едно невръстно дете, парализирано от безпокойство. Най-хубавото в този роман е, че нито един от героите не е само добър или лош. Всички са жертви – на една потисническа система, както и на своето подсъзнание.

Dagbladet

Когато прочетох романа, си дадох сметка колко важно е да получаваме признание от хората около нас... Трябва да си направен от камък, за да не се развълнуваш от тази книга.

Familien