Тези, които останаха и онези, които заминаха

„Красив и изпълнен с идеи роман… носител на огромно интелектуално и емоционално богатство.”

- Виктоар Видал-Вивер, библиотека La Manufacture (Роман-Сюр Изер, Франция)

„Книги като тази ни поднасят света. Те трябва да се вкусват с наслада.”

- The Irish Examiner

„Една сензация от Иран.”

- Dagbladet, Норвегия

„Чрез личностите на героите си писателката си пробива път през времето и през исторически събития, които много разказвачи не биха посмели дори да споменат. Закалена от изпитанията, на които е подложена по време на революцията, тя поема по пътя на своя съпруг – през телените мрежи, към днешната политическа кланица.”

- Hemlock Magazine, Иран

„Сании дава глас на всички ирански жени, затворнички и жертви на обичаите и на домашното насилие, жени, малтретирани от страна на мъжете. Женските образи на Сании са съвременни героини, който се борят за човешките си права, дори това да коства живота им.”

- Cultura, Италия

„Възхитителен и искрен. Смел и прям портрет на несправедливостта, така майсторски написан, че нито един потиснически съд не може логически и открито на забрани публикуването му.”

- Bokhara Magazine, Иран

„Извисяващ, покъртителен и на места мъчителен разказ. Почитателите на автори като Халед Хосейни ще оценят тази забележителна история, написана от автор, който е призван да постави нови основи в съвременната иранска литература.”

- Worcester News, UK

„Богато написан роман, чрез който Паринуш Сании дълбае в социалнататъкан на своята страна, Иран, и който, разказвайки историята на битките на едно дете, описва живота на жените. Стегнат диалог с главен герой, който се превръща в символ на надеждата за по-добър свят.”

- La Repubblica

„Най-хубавото в този роман е, че нито един от героите не е само добър или лош. Всички са жертви – на една потисническа система и на своето подсъзнание.”

- Dagbladet

„В романа на Паринуш Сании ислямската традиция господства в няколко аспекта: еманципацията на жената под формата на плетеница от лъжи и бягство от дома; влюбени, които се крият на опасни места, далеч от строгия поглед на жандармите; авторитаризма и емоционалната цензура...

Посланието е универсално: нехайството към емоционалното общуване бавно руши всяко семейство.”

- blog.libris.com